Днес се навършват 151 години от рождението на капитан І ранг Станчо Димитриев, който е един от основоположниците на Черноморския ни флот и първият българин-моряк командвал Българския военен флот.

Станчо Димитриев е роден на 22 март 1866 г. в с. Беброво. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище. При избухването на Сръбско-българската война (1885) е включва в редовете на 7-и пехотен преславски полк и взема участие в боевете при с. Радейна и Пирот (14 – 15 ноември), където е ранен. За участието си във войната е награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен.

През 1886 г. взема участие в детронацията на Александър I Батемберг и в състава на конвоя, който го е есктернирал по Дунав. След контрапреврата е разжалван и изпратен да служи в 9-и пехотен пловдивски полк като редник. По-късно е амнистиран и продължава обучението си във военното училище. На 27 април 1887 г. се дипломира като е произведен в чин подпоручик и е зачислен в

6-и пехотен търновски полк.

През 1888 г. е зачислен във флотилията в Русе. На 18 май 1890 г. е произведен в чин мичман I ранг. Същата година като мичман I ранг от Флотилията и Морската част е командирован за обучение в Кралски военноморски колеж в Гринуич, Англия, като завършва през 1893 г. На 2 август 1894 е произведен в чин лейтенант, а в периода 1897 – 1998 г. специализира във Френски военноморски флот.

На 14 февруари 1900 г. е произведен в чин капитан-лейтенант, а през следващата година е назначен за командир на крайцера „Надежда“. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин капитан ІІ ранг и през 1905 г. е назначен за началник-щаб на флота. На 15  октомври 1908 г. е произведен в чин капитан І ранг. В периода от 1 юли 1908 г. до 15 април 1911 г. командва Военноморския флот на България.